Завари ме подготвен любовта.
Приготвях се за нея дълго време.
Когато я очакваш, идва тя,
целува те, със себе си те взема.
И носи те през всички дни на гръб,
обгрижва замечтаната ти воля –
в умората за тебе тя е стълб,
в тревогата – олтар, за да се молиш.
Накрая тя те милва със перо,
откъснато от много рядка птица,
и ти си тръгваш от света с добро -
личи по бляскавите ти зеници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар