вторник, 8 март 2011 г.

Тревожни зелени очи


            Денят преполови. Всяка секунда изтича през пясъчния часовник на времето и аз не смогвам да те опозная. Или ти имаш дарбата всеки път да изглеждаш различна?      Сутрин, когато пиеш кафе, ме споделяш мълчаливо. Понякога самата стая изглежда неловко. Обзема ме свян. Тогава внимавам с думите.
            Вечер, когато вече си взела душ, се разхождаш по халат, не спираш да извършваш движения и обикновено не спираш да говориш. Тогава и аз те обсипвам с думи - предлагам отговори за въпросите, които задаваш. Но като цяло, тревогата да не направя гаф е толкова притеснителна, че винаги внимавам. Затова дебна момента, в който разхлабвам памучния колан на халата ти. После съм с изострено внимание, когато те вземам на ръце и полагам тялото ти (теб) в леглото за любов и сънища. После, все така нащрек, се оставям на ръцете и на устните ти. А когато свършим да се любим, с особено внимание изчаквам да заспиш. Едва тогава ме наляга покой.
            Сякаш времето спира, докато ти сънуваш пред тревожните ми зелени очи...

Няма коментари:

Публикуване на коментар