В последния момент чувството увисва като махало на часовник. Полюшва се. Отмерва страсти. После за секунда настъпва пронизителна тишина. Викът й е толкова силен, че аз оглушавам от нейното „Обичам те”. Озъртам се като хлапе, търсещо пластмасова кукувичка, която ту се показва, ту се скрива, без да осъзнавам, че часът не е кръгъл. Точно тогава виждам себе си в огледалото. Същият съм. Само косата и веждите ми са посребрени. Всичко останало е онова, което винаги си е било. Дори любовта ми към теб не се е променила. Просто е станала по-мъдра от чувства, които с времето карат неочакваните часовници да кънтят в ушите ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар