Сега ще ти задавам куп въпроси.
Да, плашещо е, некомфортно, знам.
Не ме интересува със кого си,
вълнува ме защо и с теб съм сам.
Не искам да се ровим във нещата,
които помежду ни днес стоят,
но искам да разчупим тишината,
която ме държи на кръстопът.
Кажи ми, трябва ли към теб отново
да тръгвам по отъпкани треви,
или след всичко вече си готова
един на друг обратно да вървим.
И не че искам просто да вменявам
на егото ти някаква вина -
щом толкова въпроси ти задавам,
обичам те – и с него, и сама...
POZDRAV ZA XYBAVIA STIX!
ОтговорИзтриване