Сложи пак тази рокля.
Гримирай си очите.
Дъждът като те мокри,
на мене не разчитай.
Иди при него, цяла
в тъгата си дъждовна,
да те загърне с шала
на тръпка предлюбовна.
Аз вече нямам общо
с измамната ти същност,
която криеш нощем
под благата си външност.
Днес мога сам да тичам
през улици и локви...
Не теб сега обичам,
а роклята ти мокра...
Няма коментари:
Публикуване на коментар