неделя, 30 март 2014 г.

Обичам те

Две думи само трябват в този свят студен.
Разбираш ли?
Две думи, издълбани върху пясък.
Две думи са достатъчни, за да си с мен.
Две думи, премълчани като нощен детски крясък.
Две думи са достатъчни за мен и теб.
Разбираш ли?
Без тях животът просто няма смисъл.
Обичам те.
Две думи. Повод за куплет.
Останалото в стиховете вече съм написал.

четвъртък, 27 март 2014 г.

Живея

Животът е шамар. Целувка. Дъх.
Горчи. Но се услажда като вино.
Пропадане. Изкачване на връх.
Сълзлива драма. Весело казино.
Животът няма четири стени.
Ключалки и врати не съществуват.
Безспорно е – умираме сами.
Живот без обич пет пари не струва.
Безспорно е – стареем с всеки ден.
Но вътрешно сме все едни и същи.
Живея. Имам теб. Ти имаш мен.
До смърт ще те целувам и прегръщам.

неделя, 23 март 2014 г.

Не трябва да умираме така

Зад всяка изоставена жена
реки от мъка в тъмното преливат.
Там няма друго. Никаква вина.
Единствено тъга. И е горчива.
За всяка незабравена любов
надеждата е слънчев лъч в простора –
два реда от Недялко Йорданов
и ред от мен за влюбените хора.
Не трябва да умираме така.
Без обич твърде бавно се умира.
За всеки е достатъчна ръка,
която в шепа любовта побира. 

понеделник, 17 март 2014 г.

Минало незабравимо

Такава е, уви, реалността.
Животът ни събира и разделя.
Увяхват всички пролетни цветя.
И пак е понеделник след неделя.
Небето е безкраят на света.
Морето е измамното начало.
След младостта е ред на старостта.
На черното обратното е бялото.
Не се споделят тъжните неща,
а радостните трудно се римуват.
От тишина ми идва да крещя.
От думите по детски се страхувам.
За всяко настояще любовта
ще бъде минало незабравимо.
Безкрайна е като небето тя,
но не е синя. Има цвят на вино.

четвъртък, 13 март 2014 г.

Живот

Любовникът на лейди Чатърли
на рафта с книги чака уморено.
Тъгува Гала още по Далѝ.
За „Чайка” Чехов търси нова сцена.
Под мелниците няма Дон Кихот.
Ромео е при друга Жулиета.
Накратко казано – живот. Живот,
във който тиквите не са карети.
Каквото се е случило преди,
не се повтаря никога отново.
На ден угасват хиляди звезди.

Единствено войникът е оловен.

вторник, 11 март 2014 г.

Бивши

От бившите, разбира се, ревнувам.
За бъдещето ни изпитвам страх.
Знам, само настоящето си струва
(преди и то да се превърне в прах).
Устроени сме диво и себично.
Обичаме ли, нищо не делим
със бившите. Приемаме го лично –
от чужди рани вечно ни боли.
Опитвам се да бъда безпристрастен.
Това е само на повърхността.
В душата ми горят и долни страсти,
понеже е двулика любовта –
едното й лице е тъй смирено,
че искам да го галя като дим,
а другото е тъжно и до мене,

обърнато назад към бивш любим.

петък, 7 март 2014 г.

Жената

Жената? Тя е всичко онова,
което красотата с нас споделя,
когато е положила глава
на рамото ни в топлата постеля,
 когато дъжд като тъга вали,
но не с чадър, а с леката си нежност
тя локвите със нас ще подели,
прегръщайки и галейки прилежно.
 Мъжете са познали радостта
във свят, където всичко е за двама.
Жената? Тя е просто любовта.

Без нея абсолютно нищо няма.

неделя, 2 март 2014 г.

Порочни сме

Порочни сме и двамата. Без теб
животът като вестник ще е скучен.
Какво му трябва на един поет?
Порочна дама и – по Чехов – кученце.
Бутилка водка. Син цигарен дим.
И много думи – мили, неприлични.
Целувките отдавна не броим.
В любовен план – и двама сме отличници.
Добре ни е така един със друг.
Обичаме се в собствена вселена.
Отидеш ли си някога от тук,
след теб – по Станиславски – смърт на сцената!
Прожекторите светят право в нас.
Наздраве, обич. Господ да те пази.
Сред син цигарен дим – очи. Анфас.
До теб - аз.

Майната им на аплаузите.