понеделник, 17 март 2014 г.

Минало незабравимо

Такава е, уви, реалността.
Животът ни събира и разделя.
Увяхват всички пролетни цветя.
И пак е понеделник след неделя.
Небето е безкраят на света.
Морето е измамното начало.
След младостта е ред на старостта.
На черното обратното е бялото.
Не се споделят тъжните неща,
а радостните трудно се римуват.
От тишина ми идва да крещя.
От думите по детски се страхувам.
За всяко настояще любовта
ще бъде минало незабравимо.
Безкрайна е като небето тя,
но не е синя. Има цвят на вино.

Няма коментари:

Публикуване на коментар