Такава е, уви, реалността.
Животът ни събира и
разделя.
Увяхват всички пролетни
цветя.
И пак е понеделник след
неделя.
Небето е безкраят на
света.
Морето е измамното
начало.
След младостта е ред на
старостта.
На черното обратното е
бялото.
Не се споделят тъжните
неща,
а радостните трудно се
римуват.
От тишина ми идва да
крещя.
От думите по детски се
страхувам.
За всяко настояще любовта
ще бъде минало
незабравимо.
Безкрайна е като небето тя,
но не е синя. Има цвят на вино.
Няма коментари:
Публикуване на коментар