неделя, 2 март 2014 г.

Порочни сме

Порочни сме и двамата. Без теб
животът като вестник ще е скучен.
Какво му трябва на един поет?
Порочна дама и – по Чехов – кученце.
Бутилка водка. Син цигарен дим.
И много думи – мили, неприлични.
Целувките отдавна не броим.
В любовен план – и двама сме отличници.
Добре ни е така един със друг.
Обичаме се в собствена вселена.
Отидеш ли си някога от тук,
след теб – по Станиславски – смърт на сцената!
Прожекторите светят право в нас.
Наздраве, обич. Господ да те пази.
Сред син цигарен дим – очи. Анфас.
До теб - аз.

Майната им на аплаузите. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар