Онази тъга

Онази тъга по Париж,

онази тъга за целувки,

когато до мене вървиш

по Шанз – Елизе без обувки;

когато прегръщам така,

че сякаш след малко умирам -

два чифта ръце и крака,

които да бързат не спират;

когато над Сена вали

и дъжд от надежди ни мокри,

и само дъждът ме дели

от твоята ленена рокля;

онази тъга! Само тя

разбира какво сме без нея.

Тъга по Париж – любовта.

Това е, с което живея.