сряда, 26 февруари 2014 г.

Онази тъга

Онази тъга по Париж,
онази тъга за целувки,
когато до мене вървиш
по Шанз – Елизе без обувки;

когато прегръщам така,
че сякаш след малко умирам -
два чифта ръце и крака,
които да бързат не спират;

когато над Сена вали
и дъжд от надежди ни мокри,
и само дъждът ме дели
от твоята ленена рокля;

онази тъга! Само тя
разбира какво сме без нея.
Тъга по Париж – любовта.
Това е, с което живея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар