понеделник, 10 февруари 2014 г.

Защото в понеделник ще е късно

Ах, колко мъка има по света.
Едни се срещат, други се разделят,
а трети са на прага на смъртта,
сбогуват се с последната неделя.

Децата като люляци цъфтят,
а люляците бързо прецъфтяват…
По път поемат, стигат кръстопът.
Целуват, мразят, после съжаляват.

И в този непрестанен кръговрат
все няма време да сме още лоши.
Делим се с брадви, както брата с брат,
а чувствата изхвърляме във кошчето.

Едни се любят. Повечето не.
Неделята е истински коварна.
Пред нея всички сме на колене –
от прашна София до синя Варна.

Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!

Защото в понеделник ще е късно.

1 коментар: