петък, 28 май 2010 г.

Трима

Назови ми само някаква причина
и аз ще си припомня да обичам.
Омръзнало ми е да бъдем дълго трима –
пред погледите ви да се събличам

и вечно да играя тази роля
на третия, раздаващ се изцяло.
Една причина назови ми, моля,
и твой ще съм отново – с ум, и с тяло.

четвъртък, 27 май 2010 г.

Извън обхват

Забранените неща са за обичане. Някои тераси са идеални за купонясване. Има хора, които попадат случайно на определени места. Важни телефонни номера дават непрекъснато заето. Уискито обикновено свършва в неподходящия момент. Цигарите винаги свършват. „Вениш” не премахва петната. Трябва да се пазарува непрекъснато. Природата остава неразбрана. Какво е определението за „ветрец”? Френските шансони са изхвърлени винилови плочи. Движението /напред/ е в ритъм на рап. Хамалски говор. Ако има говор. Плазмени екрани. Втренченост в триизмерни образи, които те близват. Представа за допир. Колело, подпряно с детството на близкия ъгъл. Сепаре. Брюнетка с бяла пола е просто глупава причина. Такси. Колко пъти може да се ожени човек? Къде си, човек? Ти човек ли си? Няма ми супата. Това е прекалено. Звъня, защото искам да задавам въпроси. Но телефонът на абоната е изключен. Или е извън обхват...

сряда, 26 май 2010 г.

Триумф

Направо и нагоре към върха,
от който се поглежда отвисоко;
където превъзмогваш уж страха,
а в него сам навлизаш по-дълбоко,

че може там и да не издържиш
след толкова натрупана умора,
че сам дори, с триумфа си тежиш
на паднали под стъпките ти хора...

вторник, 25 май 2010 г.

Превантивно

Забравена любов, не съм избягал!
Почивам си от спомени сега.
Към другите любови съм посягал,
но някак си суетно, на шега.

Не съм се впускал в чувства дълготрайни,
защото непрекъснато си с мен.
Опазил съм свещените ни тайни.
Сега, разбира се, съм променен,

но ти, забравена любов, оставаш
единствена за мене на света,
и колкото със мен да остаряваш,
към теб ще бягам луд и в старостта,

със спомени за пориви наивни,
отдаден на младежкия си зов
завинаги да мисля превантивно
за тебе, позабравена любов!

петък, 21 май 2010 г.

Има ли ни

Кажи ми, как от стъпкани цветя
се раждат необятните поляни?
Кажи ми, как умират с пролетта
цветчета на дръвчета разцъфтяни?

Кажи ми, как от синьото небе
изникват бързо облаците сиви?
Кажи ми, как отлитат и къде
ранените при лов пернати диви?

Кажи ми, как от бистрата вода
се вият бавно мътните потоци?
Кажи ми, как минава НЕ-то в ДА,
а навици превръщат се в пороци?

Кажи ми, как без теб да бъда аз?
Нали си всъщност моя половина?
И всъщност има ли ни още нас,
откакто ненадейно си замина?

четвъртък, 20 май 2010 г.

Непроверени хора

Непроверените хора
все нямат умора –
не са пеперуди,
а просто са луди –
смущават деня ти,
обсебват съня ти,
и вечно те съдят,
уж вечно те пъдят,
размахвайки пръстче,
кълнящи се в кръстче,
че доброто ти мислят,
а пак си измислят -
с усмивка пред тебе,
но вечно след тебе...
Ех, нямат умора
непроверените хора...

Душици

Не давай да застават между нас
със клюките и вечните интриги.
Нима ще позволиш да имат власт
над чувствата ни? Стига. Остави ги.

Навсякъде животът ни влече
към себе си свирепи паразити,
но нека! Ти самата осъзнаваш, че
по подразбиране са ненаситни.

Душиците им нямат огън в тях,
не са познали мириса на нежност –
залепват се за нас от смъртен страх,
че съществуват, но живеят безнадеждно.

сряда, 19 май 2010 г.

Червена лампа

Гърми оркестърът на суетата. Нищо че времето е намусено. Музикантите нямат умора. Публиката също. Аларма на автомобил пронизва мозъка ми, нагъва го на руло. И угодия няма. Звуците се блъскат помежду си, отразяват се в скучни витрини, без да впечатляват безсрамно разголените манекени. Парадът на леопардови клинове и блузки пъпли от „Александър Стамболийски” към „Витошка” и аз не разбирам между чии крака съм се изгубил. Краката ме влачат със себе си, потропвайки с високи токчета по надупчения асфалт. Безпомощно викам за помощ, макар да осъзнавам, че всички линейки в София вече са намерили своя любим пациент. Затова затварям очи и се опитвам да съсредоточа размекнатия си мозък в представата за червена лампа, която, не знам защо, непременно имам за спасителна...

Крива пътека

Човекът е пътека крива,
минаваща през храсталак.
Пътеката къде отива?
Защо натам? С кого и как?

Разкъсвана е от трънаци,
но с дъх на шипков мармалад...
Сред сенки, жега, студ, шубраци
и стъпки, хвърлени назад,

пътеката не ще да знае
какво напред й предстои,
Защото в нейното незнание
познанието се състои.

събота, 15 май 2010 г.

Очите ти

Обичам те от първия ми ден,
от раждането си съм влюбен в тебе.
Обичал съм те даже нероден
и влюбен ще съм след деня последен.

Защото ти осмисляш всеки дъжд
и всеки поглед, устремен в простора;
защото съм единственият мъж
за теб сред многото случайни хора.

Ти караш ме като богоизбран
да бъда твое жертвоприношение.
Готов съм да умра във твоя храм -
смъртта от обич е от смърт спасение...

И винаги ще бдя над твоя сън,
а денем винаги ще те целувам...
Без твоите очи и сляп не съм,
без тях, дори и жив, не съществувам...

четвъртък, 13 май 2010 г.

Невинен

Целувам те за първи път,
а сякаш те целувам от години.
Изправен съм като на съд
пред чувствата непредвидими

и оправдавам всичко с теб:
безсъние, тревога... Немислимо е
без теб да продължа напред –
щом в теб съм влюбен, значи съм невинен!

Eла

Eла да се изкъпем във морето;
Ела да станем целите вода;
Ела да полетим и във небето,
в небето да оставяме следа;

Ела да потанцуваме среднощно,
ела да полудуваме в нощта;
Ела да се почувстваме разкошно
във ритъма неспирен на страстта;

Ела да те обичам както вчера,
ела да те обичам занапред;
Ела при мен, защото ще намеря
и сам, ако не дойдеш, път към теб!

сряда, 12 май 2010 г.

Двама

Мълчание. Тревога. Дъжд. Утеха.
Незнание. Надежда. Суета.
Диван. Обувки. Чанта. Дреха.
Очакването. Невъзможността.

Началото. Средата. Точка. Краят.
Познание. Забрава. Кръговрат.
Небе. Морета. Птици. Стая.
Животът и Смъртта. За двама свят.

събота, 8 май 2010 г.

Индиго

Делим на две забързаното време,
а общо часовете си броим –
Във времето ти има ли ме мене,
щом всеки огън, казват, имал дим?

Промъквам се със грация на котка
във твоето понятие за ден,
но стига ли грациозната походка
да спреш вниманието си на мен,

или понякога си казваш „Стига”
и гледаш като хищник настрани?
За тебе съм човек – индиго:
без огън даже съм за тебе дим,

напомнящ изгорелите минути,
изгасналите часове и дни,
в които с теб през времето се лутам
преди да осъзная „Остани”...

сряда, 5 май 2010 г.

*****

Не ми отнемай слънцето, когато
в душата ми не спира да вали –
бих искал да ми бъде непознато
усещането, че без теб боли

по-силно от физическата рана
и по-непоносимо от любов...
Ако в дъжда успея лъч да хвана,
за твоята любов ще съм готов.

понеделник, 3 май 2010 г.

Трилър: Накацани от мухи

Пеперудите свенливо са на тъмно.
Накацани сме само от мухи.
Изкачваме се, падаме по стръмно;
уж будни сме, а всъщност само спим.

И водни кончета в главата
тормозят ления ни сън...
Разбием ли главите с и в стената,
и кончетата ще излязат вън:

и те да си играят със мухите,
да снасят по телата ни яйца,
защото благодатни са главите ни
за здравето на техните деца.