Човекът е пътека крива,
минаваща през храсталак.
Пътеката къде отива?
Защо натам? С кого и как?
Разкъсвана е от трънаци,
но с дъх на шипков мармалад...
Сред сенки, жега, студ, шубраци
и стъпки, хвърлени назад,
пътеката не ще да знае
какво напред й предстои,
Защото в нейното незнание
познанието се състои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар