сряда, 19 май 2010 г.

Крива пътека

Човекът е пътека крива,
минаваща през храсталак.
Пътеката къде отива?
Защо натам? С кого и как?

Разкъсвана е от трънаци,
но с дъх на шипков мармалад...
Сред сенки, жега, студ, шубраци
и стъпки, хвърлени назад,

пътеката не ще да знае
какво напред й предстои,
Защото в нейното незнание
познанието се състои.

Няма коментари:

Публикуване на коментар