Индиго

Делим на две забързаното време,
а общо часовете си броим –
Във времето ти има ли ме мене,
щом всеки огън, казват, имал дим?

Промъквам се със грация на котка
във твоето понятие за ден,
но стига ли грациозната походка
да спреш вниманието си на мен,

или понякога си казваш „Стига”
и гледаш като хищник настрани?
За тебе съм човек – индиго:
без огън даже съм за тебе дим,

напомнящ изгорелите минути,
изгасналите часове и дни,
в които с теб през времето се лутам
преди да осъзная „Остани”...