понеделник, 14 юли 2014 г.

Два аспирина

Никоя. Никой. И нищо не знам.
Два аспирина шумят в чаша бяла.
Някъде някой със друг пак е сам.
Нежна целувка. И искреност вяла.
Никога. С някой. Все още така.
Гръм на шампанско преди аспирина.
Някога. С никого. Бързат крака.
Нечия обич отива на кино.
Нищо не знам в този паметен бяг.
Времето спи като къпано бебе.
Два аспирина, да, два, няма как –
за мене един,
един и за тебе.