сряда, 29 май 2013 г.

Зависим

С теб свързва ни не само алкохол.
Любовните игри граничат с порно.
Не съм единствен, знам. Мъжаги – бол.
Граничи любовта с безотговорност.

Зависим съм от лекия ти шал.
Не си играй със мен на толерантност.
Аз всичко свое вече съм ти дал.
Сега съм гол пред теб – за елегантност.

Зависим съм от всеки гневен жест
преди да почнеш силно да прегръщаш.
Избраха ни правителството днес.
Наздраве, мила!
После ще повръщаш.

С теб свързват ни такива часове,
че утре даже да умрем от скука,
ще знаем: разделихме си на две
и любовта, и виното си. Тука.

Нали сме живи, нека сме на „ти”
с нагоните и тъмните си страсти.
Мъжаги – бол. Но аз ти пиша стих.
Повърна ли?
Добре.
Наздраве.

Здрасти!

понеделник, 27 май 2013 г.

Не пречи тишината (На И.К.)

Не пречи тишината. Сам не съм.
Нали ме наблюдаваш. Твой съм. Знаеш.
Валяло е. Личи дъгата вън.
В небето път към мен (нали) чертаеш?

Не пречи тишината. Всеки дъх
за мен е. Разпознавам тези устни.
Дано по всеки камък има мъх.
Аз твой съм. Знаеш. Няма да те пусна.

Не пречи тишината. Филм с обрат.
Сюжетът като любовта – объркан.
Не пречи тишината. В този свят

да ми мълчиш – по-важно е от църква!

неделя, 26 май 2013 г.

Леко по Чехов

Днес ни има.
Утре ни няма.
После – зима.
Гара.
За двама?

Филм по руски.
Леко по Чехов.
Влажни устни.
Скъсана дреха.

После – лято.
После – усмивка.
Думи слети.
Ти си
(щастливка?).

Днес ни има.
Утре – едва ли.
Пак е зима.

Сняг - на парцали.

понеделник, 20 май 2013 г.

Така поне все нещо ще остане


Добре де, помълчахме си… Сега
е време да си покрещим на воля.
Ако не покрещим сега, кога?
За любовта се иска бурна роля.

Ръце се искат. Плът. Възторг и акт.
Любовни откровения – до крясък!
Не сме застинали като в плакат.
Крещи ми от любов!
Да бъде трясък!

Мълчахме си достатъчно. Нали?
Извикай колко много ме обичаш!
Магията е в думите.
Дали?
Крещи! На буря искам да приличаш.

Копнея да си вятър всеки път.
Безмилостен. Помитащ. Ураганен.
Крещи ми с думи. С мисъл. С нежност. С плът.
Така поне все нещо ще остане.

петък, 17 май 2013 г.

Светът, това е цялото ни време


Светът ни се побира в чаша ром.
Надежди, секс, мълчание, скандали…
Направили сме си перфектен дом!
Да бъдем по-щастливи с теб?
Едва ли.

Светът ни сочи винаги със пръст.
И ние с пръст го сочим – пръст, но среден!
Взаимно се разпъваме на кръст.
Обичаш ме.
От тебе съм обсебен.

Светът ни заслужава. Всеки път,
когато чупим чаши за Наздраве,
звездите все не могат да заспят,
а аз треперя целият.
Тогава

оплитам те в един среднощен стих –
да не избягаш в тъмното от мене…
Добре че нищичко не ти спестих!
Светът, 
това е цялото ни време!

четвъртък, 16 май 2013 г.

Не се бърши в душата ми, недей


Душата ми прилича на парцал,
ти всички свои грешки бършеш с нея…
Но въпреки това останах цял.
Умея даже още да се смея.

Простил съм ти. Простил съм куп неща –
скандали, изневери и обиди…
Износва се от страсти любовта.
(А краят й кой може да предвиди?!).

Откакто имам теб, аз знам добре:
Животът е такъв, какъвто трябва!
Обичаш ли, не можеш да се спреш.
От обич всяка тежка рана радва!

Простил съм ти. Обичам те. В това
душата ми е сигурна от рани…
На рамото ми ще склониш глава,
ръката ми гърба ти ще прихване,

ще пием по едно или по две
(все още има нещо помежду ни)
Не се бърши в душата ми, недей!
За раните по нея стигат думи!

сряда, 15 май 2013 г.

Трафик


По „Хоризонт” предават новини.
(Ужасно тъжен пак ще е ефирът).
Към теб пътувам. Двама сред стени.
След трафика – целувки. С малко бира.

Към теб пътувам. Всеки ден така.
Емисията в шест ме натъжава.
Но знам, че после твоята ръка
ума и тялото ще притежава.

Объркан град. Объркан е светът.
Към теб пътувам. Прашен от тъгата.
Така добре познавам този път…
Лицето ти, усмивката, косата…

Към теб пътувам. Тъжни новини.
И с времето ще стават по-жестоки…
Достатъчни сте: четири стени
и ти, за да поглеждам от високо –

над хората, над всеки детски смях,
над радости фалшиви, над тревоги…
Към теб пътувам. С теб не ме е страх.
Без теб не искам да съм жив.
Не мога.

понеделник, 13 май 2013 г.

Боли, понеже знаеш да обичаш



Голяма хамалогия, нали?
Да чувстваш, да желаеш, да отричаш…
Или боли, или навън вали.
Или намразваш - докато обичаш.

Зависим си от чувства и от страст.
Разделите са праг към нещо ново.
Кой има над душата пълна власт?
Отиваш си? Довиждане!
Готово.

И после пак. Отново. Като роб.
Подвластен. Разбунтуван. Невъзможен.
Страхът те прави идеален сноб.
На глас се смееш, нещо те тревожи.

И после извиняваш всеки жест,
сълзите си на дъжд оприличаваш…
Излишен в теб е немият протест!
Тъгата си защо преиначаваш?

Голяма хамалогия, нали?
Да мислиш, да споделяш, да събличаш…
Боли. И без дъждът да завали.
Боли. Понеже знаеш да обичаш!

неделя, 12 май 2013 г.

Докато спиш, светът ще е на Mute


Аз няма тази вечер да заспя.
Приготвил съм си вино и цигари.
Завърна се внезапно пролетта –
вали навън, душата нежност пари.

Докато спиш, ще слушам тихо джаз.
Ще пуша. Ще отпивам с жадни глътки.
Ще ти разказвам приказки без глас.
Ще се смалявам в твоите прегръдки.

Докато спиш, светът ще е на Mute!
Без хора. Без проблеми. Без тревоги.
Безсънен ще съм. Приповдигнат. Луд.
Не мога да заспя до теб.
Не мога.

Докато спиш, умея до зори
в лицето ти по тъмно да се взирам…
Навън вали, душата ми гори.
Издишваш. Вдишваш. Гледам те.
Не спирам.

четвъртък, 9 май 2013 г.

До мен ли си, на себе си приличам


Не съм дете от знатно потекло.
За синя кръв червената не давам.
Разхождам се в удобно облекло.
Обичал съм. Обичам.
(Продължавам).

Понякога съм доста неглиже.
Цигари пуша всякакви. И много.
Попийвам като другите мъже.
Да бъда нежен, и това го мога.

Аз имам най-различни имена –
зависи от копнежа на сърцето.
Живея в динамични времена -
личи по бръчиците на лицето.

Харесвай ме такъв, какъвто съм.
Не ти е лесно с мене, не отричам.
Разхождам се. И ти си с мен навън.
До мен ли си, на себе си приличам.

сряда, 8 май 2013 г.

Не сме за показ


Не сме за показ. Нашите ръце
скандално галят
(знаят как се прави).
Достатъчни сме си - лице в лице,
далече от предразсъдъци и нрави.

Завиждат ни и без да сме пред тях.
(Ах, как умеят да завиждат всички)!
Споделяме телата си през смях,
напук на злобни погледи –
самички.

Не ни отива с теб да сме шаблон.
Нас могат само да ни имитират.
Възторга бъркат. Всеки техен стон
е напън за любов
след каса бира.

Не сме за показ. Голи рамена,
гърди, корем, бедра и тъй нататък…
Екстазът няма други имена.
Животът без страстта
е скучно кратък.

Лице в лице. Сами. До край света.
От тук до Марс, Венера, и обратно!
Ръцете ни умеят нежността.
А аз съм в твоите.
Невероятно!

сряда, 1 май 2013 г.

Ад, в който искам да остана


На мъжката ми нежност се подпри.
Цигара запали. Пуши я бавно.
Задръж добре дима – едно, две, три.
Изпускай го по женски – 
нямо, плавно.

А после отметни глава назад.
Косата ти ще стане непослушна.
Възбуждащо, вулгарно – 
като в ад.
И в този ад до тебе ще се гушна.

Не се допуска Бог. От любовта
присъщи са ни демоните тъмни.
Целувай ненаситно – дъх, уста,
от нокти рани…
После нека съмне!

Светът по мрак е страстен и незрим.
Цигарите те правят по – желана.
Животът вечер с теб –
 цигарен дим.
Ад, в който вечно искам да остана.