Любимата ми блуза

Ще съм по джинси. С тишърт и сако.

А ти сложи любимата ми блуза.

Прави се на разсърдена, ако

целувам те, но по едната буза.

А после, силно гушната във мен,

аз устните ти жадно ще целувам…

Когато с тази буза си, съвсем

обичам те, желая и ревнувам.

Ще ни завиждат кестените чак,

че можем да сме толкова щастливи…

Небрежен аз, ти с блузата си пак,

целуващи се. Млади. И красиви.

Да си запалим по една

Ела да си запалим по една.

Забраните така ни провокират!

Цигара щом в ръка държи жена,

мъжът до нея сам дъха си спира.

Докато пушим, просто ще мълчим.

Жена и мъж, които се обичат

сред облаци от гъст цигарен дим...

Цигарите ни даже се привличат.

Червилото по мен

Червилото ти свърши от целувки.

Оставила си цялото по мен.

Събудих се. До твоите обувки

смалява се бельото ти съвсем.

От банята дочувам тихи звуци.

Оправяш дневния си тоалет.

Не дразнят обичайните боклуци -

щом тук си, значи всичко е наред.

Какво като е пълно с празни чаши.

Обвивката на черен шоколад

обозначава всички ласки наши...

Възторжен съм. Обичам. И съм млад.

Обичам те без повод и преструвки.

Червилото ти днес ще е по мен.

И щом излезеш с новите обувки,

в леглото ще остана твой съвсем... 

Светулки

Светулките ми светят през нощта,

когато в мисли търся те по тъмно...

Намира своя начин любовта,

щом някой нощем я държи безсънна.

Останалите насекоми спят.

Не искат на светулките да пречат -

телцата им във тъмното трептят

и осветяват пътя отдалече.

Така до любовта вървя и аз.

Напредвам бос, с протрити панталони...

По име тебе викаме без глас,

препъвайки се в камъни и клони.

Светулките ми светят през нощта.

Огряват мисълта за тебе нощем.

Те всички са деца на любовта,

с която заедно те търсим още...

Онази, дето ми постла легло

Онази, дето ми постла легло,

от тук отдавна с вятъра замина.

Отдавна сякаш всичко е било –

изнизаха се лято, есен, зима.

И ето че напролет изведнъж,

при мене тя отново се завръща...

Дъждът е друг. И цъфналата ръж

за нас сега не е една и съща.

Онази, дето ми постла легло,

е тази, дето сам ме изостави...

След толкова печал не би могло

душата ми тъгата да забрави... 

Знаеш, че ми е присъщо

Не стой далеч от моите ръце.

Ръцете ми умеят да прегръщат.

Те жадно галят твоето лице,

а вечер във леглото ни те връщат.

Познават всяка бръчица по теб.

Познават всяка сянка, всеки ъгъл

от тялото ти. В твоя силует

по тъмно никога не съм се лъгал.

Ръцете ми са твои. Аз съм тук,

готов да галя и да те прегръщам

невидимо, завинаги, без звук -

любовно – знаеш, че ми е присъщо.

Има много да вали

Не бързай. Всички чувства обмисли.

И без това от седмица е мокро.

Тепърва има много да вали,

а ти дойде по слънце и по рокля.

Внимателно страстта си прецени.

Не се насилвай. Мога да почакам.

Ще пуша мълчаливо отстрани

и просто ще те наблюдавам в мрака.

Добре анализирай любовта -

отнема време и е доста сложно -

преди да си отиде пролетта

с дъжда, не ми се струва невъзможно.

Не бързай. Искам всяка ласка в теб

по кожата ми нежно да остава...

Не мога да живея сам насред

съмнения, тревога и забрава.

Обичам те. Но търсиш ли с очи

във тъмното на другиго ръката,

че бързаш нервно, доста ще личи...

А мене ще прегръща тишината...