Жената, която си мислеше, че знае всичко, се събуди самотна. Погледна се в огледалото, приглади непослушните си кичури, после запали цигара. Чувстваше се нервна.
Припряно си направи кафе, взе дистанционното на телевизора в ръцете си и натисна Play. Усещането за самотност си остана същото. Разхвърляните списания не представляваха интерес, книгите отдавна не я занимаваха, затова реши да полее цветята. Стори й се, че трябва да сготви нещо, за да се обозначи в тихата стая. Това като че ли я окрили. Отвори хладилника, извади продукти, свали нужните подправки от лавицата и започна да приготвя храна, която по-късно само щеше да опита.
Запали втора цигара, отпусна тялото си на стола и се втренчи в прозореца. Навън беше пълно с хора, които може би имаха нужда да бъдат водени от някого. Но тя осъзнаваше, че не й е писано да бъде техен водач.
До вечерта пепелникът преливаше от фасове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар