Дявол да го вземе,
как те изоставих...
В хубавото време
просто те забравих
някъде по пътя...
Явно съм избързал -
станал съм безплътен
като мисъл бърза
и насред поляни
изведнъж се сетих,
че за любовта ми
въщност ти си цвете...
Запрепусках бясно,
хукнах на обратно,
и ми стана ясно,
че е безвъзвратно -
цветето ми нежно
бавно и полеко
вече е далеко
в пролет неизбежна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар