събота, 26 март 2011 г.

Измамна радост


Дявол да го вземе,
как те изоставих...
В хубавото време
просто те забравих

някъде по пътя...
Явно съм избързал -
станал съм безплътен
като мисъл бърза

и насред поляни
изведнъж се сетих,
че за любовта ми
въщност ти си цвете...

Запрепусках бясно,
хукнах на обратно,
и ми стана ясно,
че е безвъзвратно -

цветето ми нежно
бавно и полеко
вече е далеко
в пролет неизбежна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар