Остана ми поне мълчание.
Но пак е нещичко пред нищо.
От теб не търся оправдание,
не искам спомени да нищя.
От думи писани и казани
и двамата се уморихме.
Сега от себе си наказани,
мълчанието удвоихме.
В мълчание по-трезво някак си
ще стигнем с тебе до причината,
защо дори и в самотата си,
сме още с мисълта за тримата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар