събота, 5 януари 2013 г.

Завиждам си


В очите ти потъвам посред ден.
Не чувам нищо. Никого не виждам.
Щастлива си, защото имаш мен.
В очите ти съм. Колко си завиждам.

Потъвам без въпроси и без страх.
Завинаги да съм в очите сини.
Завиждам си. А завистта е грях.
Дано да бъда грешен сто години.

В очите ти. В безкрайното небе,
където другите не съществуват;
където си завиждам, че съм теб…
Ах, тази завист всеки миг си струва!

Няма коментари:

Публикуване на коментар