Завиждам си

В очите ти потъвам посред ден.

Не чувам нищо. Никого не виждам.

Щастлива си, защото имаш мен.

В очите ти съм. Колко си завиждам.

Потъвам без въпроси и без страх.

Завинаги да съм в очите сини.

Завиждам си. А завистта е грях.

Дано да бъда грешен сто години.

В очите ти. В безкрайното небе,

където другите не съществуват;

където си завиждам, че съм теб…

Ах, тази завист всеки миг си струва!