Червилото ти – цялото по мен.
Заспала си на голото ми рамо.
Навън е пухкав януарски ден.
Навсякъде снегът се вижда само.
Дано не те събудя с тази длан,
която не престава да те гали…
Събудиш ли се, отсега не знам,
дали ще спрат милувките. Едва ли.
Поспи си още. Нека се наспиш.
Навън е студ. В леглото е уютно.
На рамото докато ми тежиш,
отива ми червило. Абсолютно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар