вторник, 22 януари 2013 г.

Завинаги така


Звездите остави. Небето също.
Луната. Ветровете. И дъжда.
Да те сравнявам с тях е неприсъщо.
Нали за тебе съм единствен?
Да.

Един за друг сме. Ти – каквато искам.
Какъвто искаш вечно ще съм аз.
В прегръдките си силно те притискам.
Обичаме се. Двама сме контраст.

Контраст сме на невидими вселени.
Това ни стига. Нека е така.
Щом имам те за себе си – до мене –
така ще е. Завинаги така.

Няма коментари:

Публикуване на коментар