Лицата първо бавно се променят.
А после уморените тела.
Изменят се и чувствата, изменят…
Отдавна нежна с мене си била.
Сега е навикът, загнезден вече
във всичко, дето още предстои…
Мълчим си. И не ме целуваш вечер…
Мълчим. Като стени сме. Аз и ти.
Променяме се. Ставаме си чужди.
Надвива ни така себичността,
че взирайки се в собствените нужди,
не сме си взели сбогом с любовта…
Няма коментари:
Публикуване на коментар