сряда, 27 ноември 2013 г.

Животът ни е кратък като песен

„Плачът е нещо незначително.
Въздишката е нещо дребно”.
(Емили Дикинсън)

Плачът е незначителен. Дали?
Въздишката не може да е дребна.
Със времето по-малко ни боли.
Поредната любов е предпоследна.

Забравят се и болка и тъга.
(По минали любови не тъгувам).
Въздишката е цвете сред снега.
А плача ли, то още съществувам.

Умира постепенно всичко в нас.
(Все някога ще ни застигне есен).
Смъртта е удивителен контраст.
Животът ни е кратък.

Като песен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар