понеделник, 4 ноември 2013 г.

Надалеко

Кому е нужно да сме сериозни?
Да пием още. Няма да платим!
Омръзнаха ми глупавите пози
и завистта под тежкия им грим.

Да бягаме. Да идем надалеко.
Ще стигне виното за цял живот.
Повярвай ми, след още две – три преки,
ще умножим целувките по сто.

Далече от ужасната им скука.
Далеч от невъзможните сплетни.
Не ни отива сериозност тука.
Отиват ни усмивки, ругатни,

прегръдки, вдъхновения, скандали,
дъжд, вятър, слънце и просторът син…
Дали ще ни простят това?
Едва ли.
Но Господ все ще им прости.
Амин.


Няма коментари:

Публикуване на коментар