неделя, 18 август 2013 г.

Трето око

Едва отварям третото око.
То няма мигли. Вежди също няма.
То не признава никакво АКО.
Признае ли го, няма да сме двама.

Луната? Нея други я четат.
Морето? Други с него се прегръщат.
Но третото око и този път
достатъчно е. 
Пак при теб ме връща.

Червилото е само пъстър щрих
по устните (понеже ме целуваш).
Отварям третото око.
 Ти. В стих.
Единствено за мене съществуваш.

Луните имат своите тъги.
Моретата са пълни с много тайни.
А ние с тебе имаме дъги.
Окото – третото – е всеотдайно.

Завихря ни в един банален танц.
Танцуваме банално. Като двама.
По устните ми бляска твоят гланц.
Банално е като любов.
Голяма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар