вторник, 22 октомври 2013 г.

Животът е виенско колело

Животът е виенско колело.
Затворен кръг. Изгубена окръжност.
Това, което вече е било,
повтаря се, ала под друга външност.

Душите ни – бонбони в станиол –
топят се, вкусени от устни чужди.
Превръщаме се после в стълб от сол
(от камък кой нормален има нужда?).

Обичаме. Въртим се до несвяст.
Превземаме. Разделяме. Владеем.
Тук идваме, заченати от страст.
Въртим се в страховете си. Стареем.

Животът е виенско колело.
Животът е такъв, какъвто трябва.
Въртим се. Във вечерно облекло,

запасали в коланите си брадва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар