Ти пак си се напила.
Цигари. Смрад. Тъга.
От себе си се скрила
във сън дълбок сега.
Не искаш да си будна.
Копнеж. Мираж. Мечти.
Оставаш безразсъдна
към любовта ми ти.
И в пари алкохолни,
в мъгла от тлял тютюн,
промъквам се подмолно,
в пияния ти сън,
та в него да те гушна
за мъничко поне,
щом будна непослушно
на всичко казваш „не”...
Няма коментари:
Публикуване на коментар