Животът ни е стая

Повтаряме се. Нищо.

Вървим напред. Така ли?

А клюките ни нищят,

разтърсват ни скандали.

Променяме се. Факт е.

И движим се нататък.

Тревогата ни враг е,

животът ни е кратък.

Животът ни е стая,

препълнена от вещи -

сред вещите мечтаeм,

сами си палим свещи.

Стараем ли се? Много.

Къде е резултата?

Насън говорим с Бога,

наяве – с тишината...