Говоря ти. Говоря.
Не ми обръщай гръб.
Ужасен е затвора
на влюбената скръб.
Не казвай нищо. Слушай.
Обичам те! Така…
Дошло ти е до гуша
от моята ръка,
която още гали
косата ти на сън…
Обичам те! Едва ли
към мен вървиш навън…
Но искам да ти кажа
„Обичам те!”. Вали…
В затвора ми си стража,
нали? Нали? Нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар