Минава ей така
животът покрай мене,
потупва ме с ръка
забързаното време.
Дори не проумях
лицето ти, ръцете,
наивния ти смях
и всичко в теб, което
пленило ме е там,
там някъде по пътя...
Теб имах ли, не знам,
но ставам по-безплътен,
така че ако ти
до мене си вървяла,
за всичко ми прости,
любов поостаряла.
Хубаво е...
ОтговорИзтриване