Сълзите на дъжда
измиха всяка болка.
Оставиха ръжда
след себе си и толкоз.
Дъждът не промени
копнежа да те имам.
Уж спомена изми,
а ти остана зрима
за моите очи,
потънали в зелено...
Пред мен си и мълчиш,
и взираш се през мене.
Какъв бе този дъжд,
оставил тихо в локви
един обичащ мъж
и чувствата му мокри?
Няма коментари:
Публикуване на коментар