четвъртък, 23 юни 2011 г.

През мен


Сълзите на дъжда
измиха всяка болка.
Оставиха ръжда
след себе си и толкоз.

Дъждът не промени
копнежа да те имам.
Уж спомена изми,
а ти остана зрима

за моите очи,
потънали в зелено...
Пред мен си и мълчиш,
и взираш се през мене.

Какъв бе този дъжд,
оставил тихо в локви
един обичащ мъж
и чувствата му мокри?

Няма коментари:

Публикуване на коментар