вторник, 28 юни 2011 г.

Очите не престават да искат


            Раздялата е мълчалива. Погледите престават да се срещат. Липсва допир на ръце и тела. Ако телевизорът не е загасен, чувството за гузност е по – слабо. Вината винаги олюлява. Адреналинът те залива като дъжд, който не оставя локви. Наводнява те само отвътре. Все едно си гъба. Проява на сила е да не затръшнеш вратата след себе си. И на интелигентност. Споделяният живот е съществувал. Забравата предстои. Това е. Обърнеш ли гръб, лицето ти продължава да гледа напред. Очите никога не престават да искат. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар