До дъно те изпих.
Погълнах те до капка.
От другите те скрих,
любов добра и сладка.
Сега ще си у мен,
във мъжките ми вени,
в кръвта ми - ден след ден -
ще бъдеш всъщност мене.
А нощем ще твориш
във спящия ми мозък,
сънят ще е фетиш
за будната ми проза.
Тъй дълго си била
в бутилката нахалост...
Любов, добре дошла
в самотното ми тяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар