Белите божури са невинни. Затова понякога изглеждат тъжни. След дъжд блестят, събрали в себе си всичките любовни сълзи на света. Обикновено любовта е тъга.
Ако можехме да говорим с божурите, щяхме да научим повече за чувствата. Или просто трябва да си припомним как се разговаря с тях.
Крясъците наоколо ни заглушават. Гневът убива ентусиазма да възприемем красотата. Едва чувам ти какво казваш. Едва те разбирам.
Белите божури изглеждат сами, а всяко тяхно мълчание е едно спестено „Обичам те!”...
С нетърпени очаквам всичко написано от Вас!Прекрасен ден изпълнен с любов Ви желая!
ОтговорИзтриванестрахотно е ...както всичко написано от вас :)
ОтговорИзтриванеМного благодаря. Скоро излиза книгата ми ЕДНАКВО РАЗЛИЧНИ. Надявам се да носи радост :)
ОтговорИзтриване