Животът покрай мене

Минава ей така

животът покрай мене,

потупва ме с ръка

забързаното време.

Дори не проумях

лицето ти, ръцете,

наивния ти смях

и всичко в теб, което

пленило ме е там,

там някъде по пътя...

Теб имах ли, не знам,

но ставам по-безплътен,

така че ако ти

до мене си вървяла,

за всичко ми прости,

любов  поостаряла.