Ако трябва да те срещна отново, ще го направя по същия начин. Ще предупредя възрастната жена, за да бъде там с цветята си. Ще купя същите бели маргарити, без да знам, че предстои да разбера за теб. Ще се усмихна на тази жена, ще се възхитя на всяка нейна бръчка, белязала лицето й от минали любови. После тази възхита ще премине върху теб – вирус, който поразява внезапно. Ще попиташ колко е часа, забравила че бързаш. Ще ти отговоря, че времето никога няма значение и че в бързането просто го пропускаме. Белите маргарити ще се озоват в ръцете ти и така ти окончателно ще бъдеш заразена с любовта ми. Ще се появи онази изненада на лицето ти, с която винаги ме посрещаш сутрин, когато отвориш очи и ме намираш до себе си. Ще оставя всичко така, както си беше. А когато и твоето лице бъде белязано с хилядите бръчици на любовта, ще продължа да бъда до теб. Целувайки ги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар