Не можем да бъдем опитомени. Свободата е егоистична, само изглежда общодостъпна. Затова има различни видове любов. Любов от пръв поглед, изгубена любов, невъзможн любов, удобна любов, единствена, втора, поредна... Самосъхраняваме се в представите за нещата. Самите неща ни карат да се чувстваме зависими и лабилни. Цветето в ръка е истинско. Цветето във въображението също. Занимават ни въпроси и съмнения. Будното съзнание е огледало на съня. Времето не съществува. Часовниците са измислени от нас, но движението на стрелките гонят само себе си. Имаме причина да сме самонадеяни.
Опитомяването на лисица е прекрасна идея преди лягане. Но това е невъзможно, тъй като не сме опитомили самите себе си. Приказките и добрите истории компенсират онова, което ни липсва, за да бъдем съвършени. Затова често сме неразривно свързани с тъгата и носталгията. И докато интелектуално се стремим да намерим нещо, което да опитомим, забравяме единственото важно нещо на света: животът ни е даден, за да бъдем щастливи. Няма друга причина. Всички други въпроси са маловажни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар