събота, 23 юли 2011 г.

Ирония на голотата


Днес най-големият връх на въображението ми е голото ти тяло. Днес въображението е повече предманемерено. Заседнало между глътките горчиво кафе и разсеяните кръгове на цигарения дим. Старая се да те обичам, затова често си припомням гръбнака ти, раменете ти, лицето, очите... Сякаш, ако за малко затворя очи, любовта ще ме напусне на секундата.
И така, докато се взирам през дима в стаята, въображението ми става игриво, придобива смелост и лека арогантност. Спускам ръцете си бавно. Трепериш. Настръхваш. Зърната ти се втвърдяват. Омаляваш.
Запалвам цигара и за теб. Поднасям я към устните ти. Обожавам да наблюдавам вдишването и издишването ти. Вдишване – тук съм. Издишване – още съм твой.
Имаме още много цигари...

1 коментар:

  1. Чета и усещам всяка една дума по тялото си....настръхвам, размазвам се,усещането е пирово!

    ОтговорИзтриване