сряда, 27 юли 2011 г.

Сама с друг

Домът ни пуст е. Само аз оставам.
Не разпознавам твоето лице.
Потъват бързо в някаква забрава
прегръдките на твоите ръце.

Домът е пуст. И друго нищо няма.
Спокойствие след минала тъга.
Единствената ми любов голяма
стопила се е сякаш със снега.

Пустее тук. Но някъде дълбоко
в обърканите фази на съня
лицето ти ще търся напосоки
от страх, че с друг си някъде сама.

1 коментар: