четвъртък, 29 април 2010 г.

Джобна любов

На границата между смях и суета
за малко се поспрях да си почина.
От джоба си извадих любовта,
намачкана без видима причина:

разгънах я, зачетох я на глас,
припомних си забравените рими...
Помислих си, че тя ще е компас
за моите посоки и години...

Но още по-объркан отпреди,
разбрах, че няма нужда да ме води -
достатъчно е в джоба да седи,
а аз да бъда истински свободен

посоката си сам да избера
И сам да търся пътища съдбовни,
щастлив, че мога в джоб да побера
и думите, и мислите любовни...

Няма коментари:

Публикуване на коментар