сряда, 16 юни 2010 г.

Ереси

Безсмислените изречения
ме стискат като менгеме.
Натрупаните огорчения
не ме оставят насаме.

Жадуваните обстоятелства
със хората около мен
обикновено са предателства,
които ме държат във плен.

Но някъде дълбоко в себе си
оставам краен оптимист,
че всички богохулни ереси
не ме превръщат в атеист.

Няма коментари:

Публикуване на коментар