Лъжата се изрича отведнъж,
изпива се до дъно неусетно.
Лъжата е жена или пък мъж,
приспособление е тоалетно.
Лъжата гледа с чуждите очи -
лъжата свой изпитан поглед няма.
В устата тя като лимон горчи,
в ума като преграда е за двама.
Лъжата търси живо божество
сред хиляди измамени душички;
тя няма свое лично тържество
и в нейна чест не палиме свещички.
Лъжата си остава част от нас –
филиз от дънер, корен под стъблото...
Но въпреки това тя няма шанс
да бъде жива колкото живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар