вторник, 8 юни 2010 г.

1969, или живот в промеждутъка

Едно:
Всяко начало крие риск. Никой не ме попита дали го искам. Просто така се случи – да ме има. Присъствието винаги започва с вик, но свършва истерично или тихо. В промеждутъка на началото и края върша неща, образувам мисли и произнасям думи. Усвоил съм и жеста, с който се пушат цигари. Общувам. Или смятам, че е възможно да има общуване. С някого.

Девет:
Котките имат девет живота. В промеждутъка на началото и края те са свикнали с виковете. Ето защо Игор, котаракът ми, не ми обръща никакво внимание. Няма с какво да го изненадам. Любопитството понякога надделява, но бързо трупа умора. То винаги изчезва тихо – става райе от дамаската на канапето ми. Не че искам да съм котка, но идеята да бъда нейн последен живот ме кара да се усмихна и да си налея питие.

Шест:
Любовта е недостижима, затова историята е пълна с мислители. Но те са само имена на хора, неуспели да докажат теоремата на чувствата. Любовната теория винаги предстои да бъде доказана. Но и аз, като всеки нормален човек, в промеждутъка, се залъгвам, че тази чест ще се падне на мен. Човек живее с мисълта, че е откривател. Иначе е само представа за брой изпушени фасове. Вдишване. Издишване. И възторгът между двете. Вдъхновението е кратко, но може да остави следи. А щом след кратковременното обладаване на муза остава нещо за помнене, значи в промеждутъка съществува някакъв шанс. Макар да имам право само на един живот.

Девет:
Виж по-горе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар