вторник, 27 ноември 2012 г.

За думите не ни е нужен глас

По вятъра целувка ще ти пратя.
Прозореца отворен остави.
Със вятъра по влюбеност сме братя.
Стопли го. Хубав чай му направи.

Когато съм далеч, той всъщност мен е.
В косата ти. По кожата. В съня.
Така съм само твой по всяко време –
до теб съм посред нощ, и през деня.

Прозореца си остави отворен.
Целувката по вятъра съм аз.
Ще пием топъл чай, ще поговорим…
За думите не ни е нужен глас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар