сряда, 28 ноември 2012 г.

Лични имена



Мъж. Жена. Между тях първо е любовта. После споменът за любовта. После представата за любовта. Желанието, което става навик. Навикът, който измества чувството. Ръцете продължават да се докосват. Телата са се променили. Уморени са. Нищо не се повтаря. Нищо няма да е същото.
Мъж. Жена. Умалителните също ги няма. Обръщат се един към друг по име. Личните имена понякога звучат грубо. Наивността е на околосветско пътешествие с еднопосочен билет. Тук е рутината. Рутината не изненадва и в това нейният смисъл. Миене на зъби. Пиене на кафе. Вестникът. Офисът. Метрото в девет сутрин и в пет следобед. Рутината заслужава наздравица, защото оправдава мълчанието.
Мъж. Жена. Две половини на едно разпаднало се цяло. Понеже умората да обичат надделява. Клепачите натежават. Късно е. Толкова късно, че кукумявката от покрива на съседната къща също не издава звук.
Рутината не подминава и кукумявките.

Няма коментари:

Публикуване на коментар