Омразата след теб

Омразата е другото лице.

Възможно е от обич да намразиш.

Рани ли някой твоето сърце,

в дълбокото при нея ще нагазиш.

Не ти е нужен после диспансер.

Не се лекува, за да се предпазиш.

Нахвърляй всички чувства в несесер –

поне от обич нещо да запазиш.

Такава е – двулична – любовта.

Лицата й са две, телата също.

След себе си затвори ли врата,

при тебе повече не се завръща.

Омразата остава. Тя е тук.

С тъгата те са верни като куче.

Отиде ли страстта при някой друг,

с омразата животът става скучен.

Омразата е другото лице –

забравени чорапи с много бримки,

протегнатите ми след теб ръце,

и купища ненужни общи снимки.