вторник, 4 януари 2011 г.

Към теб


На тишината писъка ме стигна

и паднах по очи. Но виж -

намерих сили някак да се вдигна –

и не от чувство за престиж;

огледах се наоколо и тръгнах -

препускащ кон през тиха степ -

в галоп се нося – тичам безразсъдно,

но винаги напред. Към теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар