На тишината писъка ме стигна
и паднах по очи. Но виж -
намерих сили някак да се вдигна –
и не от чувство за престиж;
огледах се наоколо и тръгнах -
препускащ кон през тиха степ -
в галоп се нося – тичам безразсъдно,
но винаги напред. Към теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар