сряда, 3 април 2013 г.

Седни до мен


Седни, за да погледаме дъжда.
Да си починем.
Малко да разпуснем.
Свирепи сме в любовната вражда,
все още жадни – меките ти устни.

Седни до мен. Мълчи. Мълча и аз.
Водата по прозореца се стича.
Крещим си пак, но този път без глас –
Обичам те! Обичам те!
Обичам!

Така красив е пролетният дъжд!
Животът вън отново се заражда.
Седни до мен.
Аз като влюбен мъж
знам как да утолявам тази жажда:

целувка по едната ти ръка,
а после и по страстните ти устни…
По улицата вън тече река –
в такова време няма да те пусна.

Седни.
Да си починем за момент.
Моментът за любов е неизбежен –
един априлски мокър сантимент
в целувките ме прави по-прилежен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар