вторник, 23 април 2013 г.

Животът помежду ни


Момчето със зелените очи
е още в мен. И там ще си остане.
По ласките ми в тъмното личи,
когато теб целувам на дивана.

В косата има мъничко сребро –
играеш си със кичурите бели…
В ръцете ти е. Мило и добро,
със теб е вече толкова недели!

Момичето в душата ти – и то,
зависимо от любовта момчешка,
трепти в ръцете му като листо,
настръхнало под тънката си дрешка.

Божествено е. Любим се. Мълчи.
Изказани са всичките ни думи.
Момчето със зелените очи
и ти!
Животът само помежду ни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар